Защо младите трябва все да мълчат?
Политиката е тема, която изключително рядко е обект на дискусия сред юношите не само в България, но и в света като цяло. Не зная как стоят нещата в другите държави, но добре виждам картината в милата си родина. Лично аз съм човек стараещ се да обособи ясна позиция в различните аспекти на живота и след това да я защити било то с помощта на писалката или чрез думи на глас. Ето сега въпросът, който ме вълнува е: “Защо младите трябва все да мълчат?” Ситуацията в България се превръща в един мрачен цирк. Младежта изявява своите искания по възможно най-благородния и ерудиран начин, докато тези, които са на сцената на властта само им се плезят и не помръдват. Всеобщото мнение на възрастния наблюдател на тази жива постановка е, че студентските думи относно политиката са незначителни “дивотии”, а за мнението на гимназист и дума да не става! Разбира се, не отричам факта, че има и привърженици, но на фона на безмилостните критици те бледнеят.
Истината е, че зад всяка нова, свежа и борбена идея седи мисълта и фигурата на младия човек. Един от най-известните примери, макар и литературен, е малкият Гаврош. Не случайно Смирненски го вижда като наш брат. Именно той е един от символите на революцията, на жаждата за промяна. И днес лично аз виждам окупацията като френската барикада. Разбира се, ситуацията не е така изострена, както е била в Париж, но трябва ли да се стигне до онази кървава картина изпълнена с куршуми? Дали трябва да се превърне мирния протест в бесен бунт? Щом думите замират, щом за всички това е само един платен етюд как да им докажем правотата си? Нима фактът, че един млад, образован българин дири за промяна в родината си непременно трябва да е обвързан с парични облаги? Все едно да кажем, че Апостола и Раковски са дали живота си, за да си напълнят джоба. Нима това са българите днес – “интернет лумпени”, алчни за пари? Нека съм наивна, но отказвам да повярвам във всичко това! Нека старците крещят: “Млъкнете! Стойте настрана”, нека и онези там, играещи смешната си игра, да не вярват в силата на младия българин. Аз не вярвам думите да затихнат, а напротив ще се изострят като щикове, защото е време всички да си припомним Ботевия завет “силно да любим и мразим”. Ще изкараме държавата си от интензивното и ще я излекуваме тази всенародна болест! Вярвам в българина днес. Дори да се наложи да поемат по жесток път, те ще постигнат целта си!
Многостепенното раздвоение на личността ...
Червената Ал Кайда срещу българската дър...
НАЧИН ДА СТАНЕШ ДИПЛОМАТ
Розмарин – универсалната билка, преобраз...