Защо младите трябва все да мълчат?
Политиката е тема, която изключително рядко е обект на дискусия сред юношите не само в България, но и в света като цяло. Не зная как стоят нещата в другите държави, но добре виждам картината в милата си родина. Лично аз съм човек стараещ се да обособи ясна позиция в различните аспекти на живота и след това да я защити било то с помощта на писалката или чрез думи на глас. Ето сега въпросът, който ме вълнува е: “Защо младите трябва все да мълчат?” Ситуацията в България се превръща в един мрачен цирк. Младежта изявява своите искания по възможно най-благородния и ерудиран начин, докато тези, които са на сцената на властта само им се плезят и не помръдват. Всеобщото мнение на възрастния наблюдател на тази жива постановка е, че студентските думи относно политиката са незначителни “дивотии”, а за мнението на гимназист и дума да не става! Разбира се, не отричам факта, че има и привърженици, но на фона на безмилостните критици те бледнеят.
Истината е, че зад всяка нова, свежа и борбена идея седи мисълта и фигурата на младия човек. Един от най-известните примери, макар и литературен, е малкият Гаврош. Не случайно Смирненски го вижда като наш брат. Именно той е един от символите на революцията, на жаждата за промяна. И днес лично аз виждам окупацията като френската барикада. Разбира се, ситуацията не е така изострена, както е била в Париж, но трябва ли да се стигне до онази кървава картина изпълнена с куршуми? Дали трябва да се превърне мирния протест в бесен бунт? Щом думите замират, щом за всички това е само един платен етюд как да им докажем правотата си? Нима фактът, че един млад, образован българин дири за промяна в родината си непременно трябва да е обвързан с парични облаги? Все едно да кажем, че Апостола и Раковски са дали живота си, за да си напълнят джоба. Нима това са българите днес – “интернет лумпени”, алчни за пари? Нека съм наивна, но отказвам да повярвам във всичко това! Нека старците крещят: “Млъкнете! Стойте настрана”, нека и онези там, играещи смешната си игра, да не вярват в силата на младия българин. Аз не вярвам думите да затихнат, а напротив ще се изострят като щикове, защото е време всички да си припомним Ботевия завет “силно да любим и мразим”. Ще изкараме държавата си от интензивното и ще я излекуваме тази всенародна болест! Вярвам в българина днес. Дори да се наложи да поемат по жесток път, те ще постигнат целта си!
Многостепенното раздвоение на личността ...
Червената Ал Кайда срещу българската дър...