Прочетен: 1064 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2013 21:52
За някои самотата е нещо плашещо и нежелано, но за мен именно тя може да накара една личност да израсне и да обърне внимание на неща, които иначе са незначителни. Важността на това чувство се прояви за мен, още от много малка , когато родителите ми трябваше да заминат за чужбина. Благодарение на тяхната липса , аз пораснах бързо и се научих самостоятелно да вземам решения, да отличавам правилното от грешното и открих силата на приятелството
Но моят живот е обикновен и незначителен, литературата носи истинските доказателства за това как самотата кара човек да открие мъдрост и осезание. Например корабокрушенецът Робинзон Крузо, благодарение на своето принудено усамотение на безлюдния остров успява да се свърже с природата и да оцени нейните дарове.Също така се научава да се справя с ежедневния живот съвсем сам, изобретявайки много пособия като слънчевия часовник. Друг просвещенски герой, който е поставен в ситуацията на самотата е Фауст. Неговата глътка от чашата на самотата му помага да осъзнае нуждата от любов и приема идеята да отдаде живота си в името на човечеството.
Като цяло чувайки за живота на самотник у мен първоначално се появява чувство на мъка и самосъжаление , но след това осъзнавам , че всъщност всеки е самотник по душа дълго време. Независимо колко много връзки имаме, в крайна сметка ние си оставаме самотници. Сред хора сме всеки ден, смеем се , общуваме, поражда се радостна тръпка , но все пак душата ни е сама, залостена в нашето сърце, докато не се появи нещо или някой да стане наш спътник в житейския ни път. Вярвам че самотата трябва да се цени, защото тя те кара да погледнеш както вътре в себе си, така и света около теб, кара те да оцениш дори най-малката прашинка пресякла съществованието ти!
Климатичният удар върху Северна Америка...
Райска присадка