Прочетен: 2548 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2016 17:35
Въпросът относно бежанците и терористичните актове от страна на Ислямска държава е кризисна тема в много европейски държави. Това е диспут, който създава множество опозиции и всенародно разединение навсякъде. От една страна лежи страхът на обикновения човек да не стане жертва на тази кръвопролитна бъркотия случваща се в близкия изток, от друга стой солидарността ни към други човешки същества, които заслужават шанс за по-добро бъдеще. Аз съм човек, който няма особено голям житейски опит - първа година студент. Знам, че моето мнение по този, безкрайно дискутиран, въпрос не е от голямо значение, но също така знам, че аз съм представител на едно съществено съсловие - образоващата се младеж. В това число включвам не само студентите, обучаващи се в чужбина и в къщи, но също така и всеки юноша и млад възрастен отворил ума си към познание. Ние все още не сме политици, лекари или адвокати, но това ще бъдем ние - утре. Нашето мнение, ако не друго, то поне нека бъде чуто.
Кръвопролитието и жестокостта са част от нашата история от древни времена. Дори Библията твърди, че мигът, в който човекът е стъпил на Земята, той е убил своя събрат - притчата за Каин и Авел. Стотици са историческите примери в нашата и в световната история разкриващи жестокостта на човека към другия човек. Инквизицията, Самуиловите войници, потурчването на българите, робовладелството в САЩ, безбройните битки за колонии, двете световни, геноцида спрямо евреите... Листът е преизпълнен с жестоки събития. Въпросът тук е какво ще направим ние сега, в този конкретен случай? Ще постъпим ли като по-възвишени човеци, научили урока си от действията на своите прадеди? Или чисто и просто ще захвърлим всичко научено и ще се отдадем на най-лесното: омразата.
Преди около 80 години в сърцето на Европа се е заражда движение, което води до тотална дехуманизиране на човешките ценности. Жертвите на това движение се оказва съсловието на евреите. В един миг те се оказват затворници на своята държава, нежелани никъде и от никого. Подобна е историята на днешните сирийци. Тиранин застава начело на тяхната родина и ги поставя пред избора да избягат или да бъдат терористи. Тези, които започват да бягат семейство по семейство стават гладуващи, жадни и омършавели бежанци. Останали без родина те търсят временен приют. Днес държавата, която преди 80 години е била в основите на геноцида е тази, която предлага на бежанците място за тяхното пребиваване. Ала истината е, че Германия сама не би могла да се справи с целия този наплив. Време е всяка нация да обърне поглед към своята история и да бъде солидарна към тази мащабна маса от хора останали без дом. Тук опозицията би казала: "Да, но те не са жестоки. Ще ни заплашват. Може дори да ни завладеят." Истината е, че за тяхната свирепост и първобитност има обяснение. Останал си без своята държава, скиташ се нежелан, всеки ден от живота ти е изпълнен с мизерия, изпитваш страх от сутрин до пладне, защото всеки миг може да умреш. Светът за тези хора е по-черен от всякога. Именно това ги прави уязвими. Така най-лесно се пада в клопката на тиранина, който преобръща мъката в свирепа жестокост и кара изстрадалия да се хвърли в огъня в името на идеала. Но бежанците са тези избрали да се борят. Те не желаят да унищожават общества; те са тези търсещи мира и обединението. За жалост те са скитници без посока и с всеки изминал ден техния пламък гасне все повече и повече. Ние като просветени европейци можем да им даден друга алтернатива и нова надежда. Интеграцията на хора с изцяло различна култура е нещо изключително трудно, но не и невъзможно. Тези хора с радост биха приели всичко, което им се дава, било то износени дрехи или червива ябълка. За тях това е глътка надежда. Аз, обикновеният гражданин на своето общество, бих искала да дадем на тези хора в нужда нов идеал. Да постъпим като човеци научили своя урок. Те не са врагове - те са нас преди 140 години. Героят на новото време не цели да убива и разединява. Той би искал да види света цял отново. Зная, че вероятно всичко това звучи преизпълнено с наивност, но това е позицията на един младеж. Жестокостта не убива само врага ти, но и теб самия. Стереотипът е политическа измама, която кара хората да дискриминират своите събратя. От този избор лежи съдбата на бъдещето.
Тагове:
И в Папуа Нова Гвинея с по-високи заплат...
ИЗХОДЪТ Е РЕВОЛЮЦИЯ!?Владо ТрифоновАвтор...
Въобще, една тема първо трябва да се обмисли отвсякъде, а после да се пише по нея.
Надявам се коментарите Ви ще спрат до тук.
30.03.2016 16:23
В края на крайщата мнозинството винаги печели - така, че спокойно моята позиция няма да я пребъде.
http://www.bbc.co/news/magazine-35919068?SThisFB
"There is also historical trauma. Bulgaria was part of the Ottoman Empire for some 500 years until 1878, and nationalist propaganda has programmed Bulgarians to view every representative of the Islamic world as a potential rapist and terrorist, Alexandrov says..."
И това не са мой думи, а думите на български професор по антропология.