Ден като всеки друг, дори съм склонна да кажа, че днешният е от добрите. Ярко слънце, свежа топлинка, ароматно кафе отстрани и само един жесток проблем – всичко е белязано от датата 1 април. Разбира се, човешкото общество от край време обича да създава някак безсмислени дни, в които да конкретизира някое действие като задължително. Имаме си и ден, в който трябва да показваш любовта си. После следва деня, в който трябва да се сетиш за мама, а по към края на годината трябва да се намацаш като призрак и да просиш бонбони. Не ме разбирайте погрешно, не съм някакъв стар скептик, дори обратното – нали дечурлигата се радват! Дразня се единствено от тази дата, защото реално погледнато лъжата я има всеки ден, ала за жалост по на рядко са останалите емоции, с които ни даряват Свети Валентин, 8-ми март и Вси Светии. А и колко е насмешливо, когато сутринта станеш и не можеш да измислиш една свястна лъжа, с която да заблудиш „противника“. И по скоро стигаме до извода: „Не съм добър лъжец“, отколкото „Лъжата ми идва естествено“.

   По принцип още от самото ни пробуждане започваме да лъжем безспир. „Само още 5 минути, мамо!“ – вярно това може да бъде зачеркнато лесно от списъка на лъжите за деня, ала после се запитайте колко от вас наистина са станали след тези 5 минути? Друга банална лъжа за деня сред много дами е: „От днес започвам диета!“ Само дето шоколадът в устата ви, говори друго. После започва взаимното подмятане на лъжи между ученици и учители – „Забравих си домашното“; „Забравих ви писмените у нас“. С течение на годините лъжите прерастват и в неприятно покриване на грозна истина.“Не, мамо не съм пушил/а! Беше еди кой си!“ – нищо, че майка ви е видяла, вие се чувствате длъжни да й замажете очите с нещо, в което ако и вие вярвате не е лъжа..

 „Не, мамо нямам 2ки“ „Не, мамо не бях с тях“ „Не, мамо никога не съм пушил/а трева“ „Не, мамо нищо лошо не се е случило“ И така в един миг всички сме попаднали в ямата на лъжите, ние ги изричаме, ние ги и чуваме, ние им вярваме!  А усещате ли иронията във всички тези ежедневни лъжи? Чрез тях най-много лъжем себе си. Бягаме от тези факти и слагаме черни превръзки, както на собствените си очи, така и на очите на всички наши близки, защото просто искаме да затрием тази гадна истина под гадна лъжа.

Тук идва ред да спомена баналната поговорка: На лъжата краката са къси – само дето в днешно време са по дълги дори и от на Адриана Лима и Кейт Мос взети заедно. Майки, бащи, деца, лекари, политици, репортери, юристи, полицай и пр. всички лъжат до припадък. И после - не можем да измъдрим лъжа на 1 април. Така този ден вече тотално губи смисъла си, защото лъжем по-малко, отколкото във всеки друг ден. Най-голямата лъжа днес е „Не лъжа.“

А замислете си някъде там има майка, която получава обаждане по телефона: „Синът ви е в болница от свръх доза“ и тя се смее през сълзи на слушалката: „Честит 1ви април и на теб сине!“. Нищо, че всеки ден е виждала раните по ръцете му и е усещала вонята на наркотици, нищо, че учителите са й казвали, че той не присъства в учебните занятия…

„Ех, мамо не се хвана!“ – това ще е днес, ала кой знае тази лъжа какво ще призове?

Честит 1 април (не)лъжливи овчарчета!