Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2013 15:19 - Демонска любов
Автор: mangakid Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1256 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.05.2013 23:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Демонска любов

 

 

In the name of love and all thanks to HIM                                                

 

 

 

 

 Вятърът вече водеше летния дух със себе си. Беше един от онези кратки периоди точно между противната жега и плахата топлинка. Най-нежният и миловиден период на природата. Тогава тя дарява човеците с един от най-прекрасните си подаръци  – розата. Тя е пленяваща и лесно привлича с благоуханието си, но така само мами жертвите си. Всеки пресегнал се неволно към нея оставя капчици кръв. Нейната хубост бе демонска, но въпреки това си оставаше царица сред цветята.

 В една малка горичка само от храсти на червени рози се бе свило дребно момиче. Привидно бе човек, но нямаше нищо човешко във вида й отблизо. Кожата й беше бяла като на мъртвец и гладка като масло. Косата й бе гъста и гарваново черна. Носеше красива тъмна рокля с много дантели и панделки. С тънките си пръстчета тя игриво въртеше една роза като дори не усещаше впилите се бодли. От пръстите й не течеше кръв, сякаш в тялото й нямаше и капчица. Но имаше някаква странна магия около нея, сякаш бе успяла да опитоми розата, куртоазно подскачаща в нежните й длани. Плахата й усмивка, чипото й носле и миловидния блясък в стряскащо червените й очи, подсказваха още по-силно за нечовешката й природа. Тя постави внимателно красивата роза на къса тревичка до себе си и опря леко прегънатата си длан в тясната си гръд. Сгърчи кукленското си личице и едвам доловимо прошепна:

- Защо трябва да е толкова забранена тази любов ..

Изпитваше болка, но никой не би повярвал, защото тя бе демон. Човеците я мразеха, защото мислеха, че тя носи само страдание със себе си. И през ума не би им минало, че дори тези твари биха могли да изпитват това, което причиняват, че и те макар и заклети биха могли да бъдат опарени от любовта. Тя име нямаше нито майка, нито дом. Бе самотник още от самото начало, дори тези от нейния вид я ненавиждаха, защото тя бе излишната – бе тринайсетата. Никой не можеше да си обясни нейната поява. Демоните би трябвало да са дванадесет, колкото са и свещените водачи на доброто, ала единадесетият освободил толкова голяма енергия, че от неговата душа се родили две чеда, вместо едно. С това прекрасната хармония и симетрия се развалили. За да спасят света, ангелите на доброто трябвало да разделят демоните един от друг, да разделят енергиите им и да ги приравнят с тяхната. Те не вярвали, че това би ги наранило. Дори за тях, демоните били проклети твари, които никога не биха търсили милувка или обич. Не смятали, че би било възможно демон да се влюби в демон, но дълбоко грешали. Чрез своята постъпка те направили едно сред най-коварните деяния – разкъсали обичта и то във всяка нейна форма. Разкъсали братската обич, майчината връзка и искреното приятелство, единственото пламтящата любовна страст не успели напълно да потушат. Такава бил огънят между Тринадесетата и Първия демон – самият Дявол.

 Още от самото начало той жадувал за нея. За нейната плът, за нейния чар, за меката й коса, за разгорещеното й сърце. И той като всички други бил заклеймен да бъде самотник вечно, но не успял да устой на своето изкушение и я открил. Оттогава те тайно се срещаха в очарователната розова градина, далеч от очите на света. Всяка тяхна целувка била като сладка отрова, която убивала всичката мъка и страдание в техните сърца. Те съумели да убият самотата един с друг. Изстисквали напълно душите си във всеки един миг, в който могли да се вплетат един от друг, защото това се случвало повече от рядко. И сега отново щеше да настъпи този тъй чакан и тъй сладък момент … но дали?

 Тринайсетата седеше сгушена в пурпурно червения цвят и се заслуша в тишината. В миг сърцето и се скова, когато чу стъпки в далечината, но осъзна, че не бяха неговите. Страхът у нея се пробуди, явно че потайният посетител усети това, защото се засмя зловещо с пронизващ женски глас и убийствено каза:

-         Нима редно е само младата дама, радостта на всички ни да взема ?

Докато съумя да се обърне, като с орлови нокти нежеланата гостенка се бе вкопчила в красивата черна коса на крехкото момиче и я захвърли настрани. Тя се просна жално до един храст и усети как той разкъса част от красивата и дантела. С болка Тринадесетата погледна на горе и разтвори очите си в панически страх. Пред нея бяха застанали три могъщи демона. Нейният най-близък побратим Дванайсетият я гледаше от отзад със свиреп поглед, а до него с една от розите си играеше Седмият. Той не обръщаше внимание на случващо се, а просто заинтригувано се подсмихваше, разглеждайки нюансите на красивото цвете в ръцете си. Най-близо бе застанала Шестата, която жестоко стискаше в ръката си кичур, които току що бе отскубнала. И тримата носеха прекрасни дрехи обсипани с черни дантели, а в ръцете си двамата мъже държаха здрави бастони, а елегантната дама пред тях размахваше наляво-надясно остър нож като казваше:

-         Ти за нас си поквара

Направо жива рана

Ала краят ти настана

Сърцето ти скоро, аз ще хвана.. – с това тя показа жестоката си усмивка и плавно

тръгна към своята нежна жертва.

Тринайсетата понечи да избяга, но Шестата я хвана за глезена и я издърпа към себе си като безжалостно започна да наръгва цялото й тяло. Въпреки че кръв не изтичаше от прорезите, тя все пак изпитваше жестока болка и започна да вика в агонията си. В отговор на тези жални зовове двамата мъже започнаха да я налагат със своите бастони. Красивата й рокля бавно се превръщаше в дрипа, а гъстата й коса биваше разкъсана на множество места. Тя започна да плаче, но демонските сълзи не са като човешки. С всяка тяхна сълза се ронеше и живота им. Тринайсетата гинеше – точно това се искаше.

 Но изведнъж някаква непонятна сила изтласка Шестата и нейните съмишленици сред трънливите храсти. Беше Дяволът. Той веднага изтича при своят любима и започна да гали изтощеното й лице. Прехапа леко устните си и я постави внимателно на земята. Бе очаквал с човешко нетърпение да види отново прекрасната й осанка, но сега само виждаше едно нещастно тяло, това събуди яростта у него. С тежки стъпки той отиде до злодеите и грабна Шестата за врата.

-         С какво право й причини това ?!

-         А ти с какво право сам наслаждаваш се на нежността ?

Дяволът стисна още по-силно зъби и тросна здраво женското тяло на земята. Тя се изкашля и започна да се смее истерично крещейки:

-         Нима само ти имаш сърце

Ами какво ще стане с нашите ръце

Не докосвани дори и от перце

Остави ти самотно нашето лице

Ала всичко веч е налице!

Виновно е туй момиченце ..

Тези думи освирепяха още повече Дяволът и той разюзда напълно своята мощ. Издърпа Шестата пред очите си и стисна толкова силно врата й, че тежки сълзи започнаха да се стичат по прекрасното и лице. Бе на път да я унищожи. Седмият и Единадесетият се втурнаха на помощ, но защо ли? Душата на първия ги премаза и изтласка безсилни в далечината. Очите му почерняха целите, и кървави сълзи започнаха да се ронят от тях. Вече целият му разсъдък бе изгубен. Усещаше го, както Шестата така и цялата природа. Всички рози мигновено увехнаха, а вятърът жално започна да свисти около тях. Хармонията бе развалена. Тринадесетата усети, че краят на една ера приближаваше. С пронизващи болка и тежка мъка, както в сърцето така и в цялото си тяло, тя се пресегна към своя любим, но така и не успя да каже : “СПРИ!”   

Той насочи цялата си енергия към Шестата и чу жестокия пукот на кости. С ледените си пръсти, тя докосна леко дланта му и прошепна:

-         Давай, убий своето дете,

но знай целият свят ще те насмете!

И тогава океанът у него утихна. Той просна Шестата в краката си. Вече освирепялото му лице стана на нещастно. Впи погледа си в далечината като не обръщаше внимание на щетите, които бе причинил.

  -  Но кажи ми защо само ние сме наказани? Нима е справедливо да раздират така жестоко нашата обич? Дори ти, която наричаш се мое дете искаш да убиеш моето щастие ..

- Грешиш!

Щастието ти аз не желая

За справедливост, аз мечтая

Самотата кара ме да дерзая ..

Само нейната смърт ще разруши безкрая!

 

-         Млъкни!! – извика от душевна болка Първият – Нима не знам, колко грешна е тази любов?! Но и в двата случая аз ще изгоря. Тази любов безжалостна е, дори аз не мога да я укротя. Съжалявам и то дълбоко за това, което ще направя, но и на теб няма да дам!

С тези думи той изпъна дългата шия на Шестата и прикова двата си пръста в челото й. Затвори очи и прошепна не неземен език няколко думи, с които унищожи тялото й и остави само душата й на произвола на вятъра. Деянието му бе грешно, но той самият бе роден грешник. Обърна се, за да прегърне може би за последно своята любима, но усети как цялата му кожа започваше да пари. Плътта му се отлепваше къс по къс, а пред очите си виждаше, че същото се случваше и с нея. Телата на всички демони в този момент горяха. Отново те бяха наказани за това, че обичат и жадуват за утеха..

 Оттогава демоните са разделени както едни от други, така и от света. Единственият приют за тях е човешкото сърце.




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mangakid
Категория: Лични дневници
Прочетен: 89609
Постинги: 40
Коментари: 20
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031